2.07.2010 г., 15:41

Точка на пресичане

826 0 1

Димят цигарите ни –

двете,  една до друга,

като в магичен ритуал

и чашите искрят щастливо

със вино,  в което огън си налял.

Очите ти изгарят в нежност.

Стопяваш ме от топлина!

А душите предусещат

                                                   -  така се случва любовта!

Сърцата ни в едно се сливат

и в танца на телата ни кръжат

и ти ме виждаш толкова красива

за сетен път -  като за първи път...

И съм любима, твоя изначално

и без преструвки и без суета

в едно привличане фатално

събрахме свойта самота.

И без да бъда с тебе

тази вечер,

аз знам, че ти -

на мене си обречен,

на мене си обречен!

!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Дайлянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...