Jul 2, 2010, 3:41 PM

Точка на пресичане

  Poetry » Love
830 0 1

Димят цигарите ни –

двете,  една до друга,

като в магичен ритуал

и чашите искрят щастливо

със вино,  в което огън си налял.

Очите ти изгарят в нежност.

Стопяваш ме от топлина!

А душите предусещат

                                                   -  така се случва любовта!

Сърцата ни в едно се сливат

и в танца на телата ни кръжат

и ти ме виждаш толкова красива

за сетен път -  като за първи път...

И съм любима, твоя изначално

и без преструвки и без суета

в едно привличане фатално

събрахме свойта самота.

И без да бъда с тебе

тази вечер,

аз знам, че ти -

на мене си обречен,

на мене си обречен!

!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...