Jul 2, 2010, 3:41 PM

Точка на пресичане

  Poetry » Love
828 0 1

Димят цигарите ни –

двете,  една до друга,

като в магичен ритуал

и чашите искрят щастливо

със вино,  в което огън си налял.

Очите ти изгарят в нежност.

Стопяваш ме от топлина!

А душите предусещат

                                                   -  така се случва любовта!

Сърцата ни в едно се сливат

и в танца на телата ни кръжат

и ти ме виждаш толкова красива

за сетен път -  като за първи път...

И съм любима, твоя изначално

и без преструвки и без суета

в едно привличане фатално

събрахме свойта самота.

И без да бъда с тебе

тази вечер,

аз знам, че ти -

на мене си обречен,

на мене си обречен!

!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Дайлянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...