11.09.2013 г., 19:48

Точки

1K 0 7

Мили мои запетаи, време е
да се отърва от вас,
вие - свидетели на несподелени
любови,
разриви и раздори,
създавахте напрежение
в романи и връзки,
душата ми се чувстваше щастлива
във вашия фалшив уют,
да, понякога слушахме заедно
Джими Хендрикс,
после с мен изпадахте в депресии
и тъги, но почти винаги
ме предавахте,
смеехте се зад гърба ми,
оказахте се клюкари,
светски хроникьори.
Невероятна ирония и блъф
открих във вашите действия,
бяхте шумни, блъскахте ме
към грешни пътища.
Сега е есен,
тръгвам си от един мъж,
нямам повече нужда от запетаи.
От раницата ми изпълзяват
точки с дръзки и уверени коремчета.
Сбогом, запетаи!
Приветствам точките. Алоха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силно аплодирам!
  • Само не ги подреждай една след друга тези изпъчени точки, че ще станат на многоточие и... хайде пак наново
    Много приятен стих! Поздрави!
  • Харесаха ми дръзките и уверени коремчета на твоите точки.
    А чувството след прочита е ей такова -
  • Твоите точки и запетаи са хем забавни,хем тъжни!Добър опит за сбогуване!Алоха!
  • Стига запетаи - казваме някога. Да живеят точките. Поздравления. за стиха ти.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...