Точно сега
Имам нужда, точно сега,
да те гледам.
Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки,
ръка да прокарам
в съня ти...
И пак да мълча.
Имам нужда, точно сега,
да си моя -
на мига и по детски,
без никакво бъдеще...
Без да деля,
да изпия на глътки
всяко твое усещане...
И дълго в съня ти,
по мъжки във тъмното,
до теб да мълча.
Имам нужда, точно сега,
от всяко твое протягане,
от звука на чиниите,
и течащата струя вода.
До отключиш с гласа си
килиите, заключени в мен.
И да захвърлиш ключа
в най-дълбокия ден.
да те гледам.
Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки,
ръка да прокарам
в съня ти...
И пак да мълча.
Имам нужда, точно сега,
да си моя -
на мига и по детски,
без никакво бъдеще...
Без да деля,
да изпия на глътки
всяко твое усещане...
И дълго в съня ти,
по мъжки във тъмното,
до теб да мълча.
Имам нужда, точно сега,
от всяко твое протягане,
от звука на чиниите,
и течащата струя вода.
До отключиш с гласа си
килиите, заключени в мен.
И да захвърлиш ключа
в най-дълбокия ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
