Nov 29, 2006, 9:31 PM

Точно сега

  Poetry
888 0 12
Имам нужда, точно сега,
да те гледам.

Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки,
ръка да прокарам
в съня ти...
И пак да мълча.

Имам нужда, точно сега,
да си моя -
на мига и по детски,
без никакво бъдеще...
Без да деля,
да изпия на глътки
всяко твое усещане...
И дълго в съня ти,
по мъжки във тъмното,
до теб да мълча.

Имам нужда, точно сега,
от всяко твое протягане,
от звука на чиниите,
и течащата струя вода.
До отключиш с гласа си
килиите, заключени в мен.
И да захвърлиш ключа
в най-дълбокия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...