Nov 29, 2006, 9:31 PM

Точно сега

  Poetry
893 0 12
Имам нужда, точно сега,
да те гледам.

Изморен съм. Мълча.
С очи да последвам
босите стъпки,
ръка да прокарам
в съня ти...
И пак да мълча.

Имам нужда, точно сега,
да си моя -
на мига и по детски,
без никакво бъдеще...
Без да деля,
да изпия на глътки
всяко твое усещане...
И дълго в съня ти,
по мъжки във тъмното,
до теб да мълча.

Имам нужда, точно сега,
от всяко твое протягане,
от звука на чиниите,
и течащата струя вода.
До отключиш с гласа си
килиите, заключени в мен.
И да захвърлиш ключа
в най-дълбокия ден.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...