ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
20.07.2008 г., 13:37 ч.

Точно там 

  Поезия » Любовна
558 0 3

Стоя на пейката във парка

и погледа встрани отмествам.

През очилата тъмни наблюдавам,

сградата, която е отсреща.

 

Часът е десет - време за почивка.

Макар и доста отдалече...

аз виждам твоята усмивка,

а в ръка държиш красиво цвете.

 

Пулсът ми внезапно ускори се,

с поглед аз те галя.

И искам да съм във ума ти,

да съм твоя грижа най-голяма.

 

Токчета потропват шумно,

смисъл нов си имаш вече.

Две ръце те гушват силно,

а сърцето ми изгаря в трепети...

 

Цветето красиво в тях поставяш,

то започва бавничко да вехне...

Част от мене си отива, ала зная -

ще те виждам само отдалече...

 

 

 

 

 

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??