Точно там
Стоя на пейката във парка
и погледа встрани отмествам.
През очилата тъмни наблюдавам,
сградата, която е отсреща.
Часът е десет - време за почивка.
Макар и доста отдалече...
аз виждам твоята усмивка,
а в ръка държиш красиво цвете.
Пулсът ми внезапно ускори се,
с поглед аз те галя.
И искам да съм във ума ти,
да съм твоя грижа най-голяма.
Токчета потропват шумно,
смисъл нов си имаш вече.
Две ръце те гушват силно,
а сърцето ми изгаря в трепети...
Цветето красиво в тях поставяш,
то започва бавничко да вехне...
Част от мене си отива, ала зная -
ще те виждам само отдалече...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
