Точно ти ли...
Точно ти ли дойде да откъснеш
цвете от градината с тайни?
Точно ти ли се вмъкна на пръсти
и пося в мен лъжливо омайниче?
Точно ти ли, с очи пренаситени,
мойта жажда дойде да толиш?
Стри ме на прах и ме мина през сито,
и до капка ме още цедиш...
Пресъхна градината. Не ражда букети,
с които да си кичиш ухото.
Днес съм цвете от думи (назаем взети),
с надпис "за теб" на листото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
