Тодоре!
Какво си мислиш, Тодоре, кажи,
понесъл подарената ти риза -
че покори моминските очи
и зарад тебе на мегдана слизам,
че стъпвам кръшно, за да ме следиш
със кипналия поглед на ездача
и че по мене, лудо, щом гориш,
ще ти замеся медена погача,
ще я наричам с думи за любов,
та щом отхапеш - ума да изгубиш
и само зарад мен да си готов
и да ме прокълнеш, и да ме любиш!
Да ти приседна като рибя кост,
та чак сърцето ти да се разплаче,
да се препълни къщата ти с гости,
а ти без мен да си като сираче,
да си пиян, не близнал капка още,
омекнал като разтопена глина,
да ме събираш в жадните си нощи,
а аз да те обичам и проклинам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
