14.03.2008 г., 21:14

Тодоровден

2.8K 0 9
Помислих, че ще яхна днес жената.
Бог отредил за този ден езда.
На писта ще превърна аз кревата
и ще преследвам титла най-добра.

Подготвих всички нужни атрибути.
Вземах си душ. Нахъсах се добре
и абстрахирах всичките заблуди,
че няма да се гонкам със коне.

Посрещна ме във спалнята щастлива:
- Готова съм! Да идем на пазар!...
Погледна ме с очи немилостиви...
Усетих, че се падна губещ зар.

И тя ме яхна горда и пришпори.
Не бе преграда никой магазин.
Финала тъй далече ми се стори.
След всеки пункт повтарях си - Амин!

Езда житейска дявол да я вземе.
Честит да бъде празника ни в тръст.
Нека да не яздиме проблеми
и губещият нека... не изпитва мъст.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...