3.01.2023 г., 10:26

Тогава

569 1 0

             

       Тогава

 

Когато звездите избягат

от чудното синьо небе,

когато мечтите докоснат

със обич пак твойто сърце,

 

тогава по пътища светли

душата ми търси те пак,

тогава със теб мълчаливи

откриваме в чувствата знак.

 

Тогава аз зная отново,

че мислиш си само за мен.

Тогава със чудното слово

се ражда и новият ден.

 

Тогава те искам, желая

далечен и близък и мил!

Любов по-голяма не зная,

със нея нас Бог е дарил.

 

            Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...