Когато звездите избягат
от чудното синьо небе,
когато мечтите докоснат
със обич пак твойто сърце,
тогава по пътища светли
душата ми търси те пак,
тогава със теб мълчаливи
откриваме в чувствата знак.
Тогава аз зная отново,
че мислиш си само за мен.
Тогава със чудното слово
се ражда и новият ден.
Тогава те искам, желая
далечен и близък и мил!
Любов по-голяма не зная,
със нея нас Бог е дарил.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
