29.11.2008 г., 21:28

Тогава

1.1K 0 1

Тогава

 

Беше хубаво, не го осъзнах...

Цели високи търсех (както и сега)

и в една от тях теб познах,

не знаех, че греша...

 

Прекрасно време беше... Градях мечти!

Не подозирах, че трябваше да ги оставя...

Мислех, че мисълта трябва в облаците да хвърчи

и споменът никога да не се забравя...

 

Беше... Но свърши!

Излъга ме времето летейки...

Безкрайно исках да е, но желанието ми прекърши...

Все пак, това е живот човешки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...