29.06.2017 г., 16:13

Тогава когато

1.2K 0 0

Тогава, когато 

ръката му ме потърси и ме намери

тихо заспала в мекото на възглавницата.

Тогава, когато

желанието му ме залее и ме изпълни

с коравата нежност на мъжкото му начало.

Тогава...,

в главата ми избухват звезди

и се раждат вселени.

Тогава ,когато

ръцете му рисуват път за сълзите ми.

Тогава, когато

ме гали с очи като опит за нежност.

Тогава...,

го наричам със име...,Любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...