Тогава, когато
ръката му ме потърси и ме намери
тихо заспала в мекото на възглавницата.
Тогава, когато
желанието му ме залее и ме изпълни
с коравата нежност на мъжкото му начало.
Тогава...,
в главата ми избухват звезди
и се раждат вселени.
Тогава ,когато
ръцете му рисуват път за сълзите ми.
Тогава, когато
ме гали с очи като опит за нежност.
Тогава...,
го наричам със име...,Любов.
© Мария Иванова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
