Тогава, когато...
Тогава, когато животът
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно
в миг, дори не и за ден,
искрата угасва в сърцето
и се усещаш без смисъл роден…
Тогава, когато е празно
там дето бил си дарен
с утрото вчерашно цветно
останало в тъжен рефрен…
Тогава…
Не пропадай и ти във руините!
Не проклинай съдбата си морно!
И не създавай ад от сълзите!
А присмей се на отломките гордо.
С усмивка скръбта заслепи,
тя жестоко ни учи навярно,
но там, дето животът руши,
разчиства за нещо безкрайно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
