Тогава, когато...

Nov 13, 2013, 10:33 PM

Poetry » Phylosophy

420 0 2

Тогава, когато животът

нокти забие свирепо

в крехкия свят изграден

и той се разпадне нелепо…

Тогава, когато внезапно

в миг, дори не и за ден,

искрата угасва в сърцето

и се усещаш без смисъл роден…

Тогава, когато е празно

там дето бил си дарен

с утрото вчерашно цветно

останало в тъжен рефрен…

Тогава…

Не пропадай и ти във руините!

Не проклинай съдбата си морно!

И не създавай ад от сълзите!

А присмей се на отломките гордо.

С усмивка скръбта заслепи,

тя жестоко ни учи навярно,

но там, дето животът руши,

разчиства за нещо безкрайно.

Please sign in with your account so you can comment and vote.