Тогава, когато...
Тогава, когато животът
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно
в миг, дори не и за ден,
искрата угасва в сърцето
и се усещаш без смисъл роден…
Тогава, когато е празно
там дето бил си дарен
с утрото вчерашно цветно
останало в тъжен рефрен…
Тогава…
Не пропадай и ти във руините!
Не проклинай съдбата си морно!
И не създавай ад от сълзите!
А присмей се на отломките гордо.
С усмивка скръбта заслепи,
тя жестоко ни учи навярно,
но там, дето животът руши,
разчиства за нещо безкрайно.
© Мартина All rights reserved.
