Най-скъпи са ми онези минути,
които прекарвам скрито със тебе,
уж само говорим, а сърцето препуска
и душата ми, жадната, пее.
Най-желани са ми онези докосвания,
които опъват гърба, като струна,
уж без да искаш, но душата докосва,
и сърцето ми спира в безвремие...
И очите ти търся, очите ти пъстрите,
и косата, косата ти черната,
това твое, красиво, мъжко присъствие,
убива, убива момичето в мене!
...и търся със жажда,
да пия докосване....
© Диана Димитрова Всички права запазени