Най-скъпи са ми онези минути,
които прекарвам скрито със тебе,
уж само говорим, а сърцето препуска
и душата ми, жадната, пее.
Най-желани са ми онези докосвания,
които опъват гърба, като струна,
уж без да искаш, но душата докосва,
и сърцето ми спира в безвремие...
И очите ти търся, очите ти пъстрите,
и косата, косата ти черната,
това твое, красиво, мъжко присъствие,
убива, убива момичето в мене!
...и търся със жажда,
да пия докосване....
© Диана Димитрова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
