Най-скъпи са ми онези минути,
които прекарвам скрито със тебе,
уж само говорим, а сърцето препуска
и душата ми, жадната, пее.
Най-желани са ми онези докосвания,
които опъват гърба, като струна,
уж без да искаш, но душата докосва,
и сърцето ми спира в безвремие...
И очите ти търся, очите ти пъстрите,
и косата, косата ти черната,
това твое, красиво, мъжко присъствие,
убива, убива момичето в мене!
...и търся със жажда,
да пия докосване....
© Диана Димитрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
