Той!
ТОЙ!
Колко време ще гледам в далечината,
докато те чакам?
Колко време ще се взирам в тъмнината
и без глас ще плача?
Разбери, че просто те искам
и не мога без теб…
Сълзите си в длани стискам,
уж парещи са, но от лед.
Месец, два, три… пет, шест изминаха,
но вътре в мен боли!
Колко чувства през мен преминаха,
но не спря да кърви…
ТИ СИ! Вече не го ли осъзна?
Не искам нищо…
От мен сега нищо не остана!
Не искам нищо…
Искам само с теб единствено да бъда,
да те обичам както мога.
С теб, единствен мой, самотата да пъдя…
Обичай ме и ти, за бога!
Кажи, защо не осъзнах навреме,
че даваше всичко за мен?
Уви, сега тъга висне над мене,
убиваща бавно всеки ден…
Прости ми! Моля те… със мен бъди…
Да чувствам близостта ти…
Ти си смисъла на всичките дни…
Разбери… просто ТИ СИ!
Любов, Любов, Любов, Любов, Любов, Любов, Любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
