11.03.2010 г., 13:30

Той

1.1K 0 3

 

Той

 


Краткотрайни мигове

на щастие,

запоени в сълзи

на тъга и нещастие.

Без име,

без глас,

без надежда...

Без стон,

без мъки,

без обещания...

 

Мигове, назад останали,

някак си уж позабравени

с желание, с радост,

със мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мноооого ми хареса!
    Браво Цвети!
  • Ще гледам да го хвана!!!Ама като мине през някоя призма ще е най-добре :PPPPPPPPPP
  • ТОГАВА НЕ Е ТОЙ ,ДАВАЙ СЛЕДВАЩИЯ ЦВЕТИ!!!ТОПЛИНКА ,КУРАЖ И УСМИВКИ-ЖИВОТА МОЖЕ ДА Е СВЕТЪЛ ЛЪЧ УЛОВИ ГО!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....