11.03.2010 г., 13:30

Той

1.1K 0 3

 

Той

 


Краткотрайни мигове

на щастие,

запоени в сълзи

на тъга и нещастие.

Без име,

без глас,

без надежда...

Без стон,

без мъки,

без обещания...

 

Мигове, назад останали,

някак си уж позабравени

с желание, с радост,

със мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мноооого ми хареса!
    Браво Цвети!
  • Ще гледам да го хвана!!!Ама като мине през някоя призма ще е най-добре :PPPPPPPPPP
  • ТОГАВА НЕ Е ТОЙ ,ДАВАЙ СЛЕДВАЩИЯ ЦВЕТИ!!!ТОПЛИНКА ,КУРАЖ И УСМИВКИ-ЖИВОТА МОЖЕ ДА Е СВЕТЪЛ ЛЪЧ УЛОВИ ГО!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...