Толкова съвършен и невъзможен.
Всичко, което някога съм искала.
Влюбена съм... в душата му.
Искам да чета съзнанието му,
съзнание безкрайно и пропито с изящество.
Когато си мисля за него,
не си представям нито очите му,
нито тялото му.
Пред мен се появява фигурата,
която въображението ми си е създало
от всяка една дума, изречена от него.
Той не е само плод на въображението ми,
не.
Той наистина съществува,
просто никога няма да бъде мой.
Но така ще остане съвършен...
и вечен!
© Вероника Всички права запазени