Той, дъждът...
Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град
и нехайно блести
тъй измокрен до кости.
Ти протягаш ръце,
мой герой в любовта,
да докоснеш с длани дъжда -
този сребърен цвят,
полетял от небето.
Аз се взирам във теб
със присвити очи...
Ех, да можех сега
да съм малко дете,
да запретна пола
и нагазя във локвите.
Той, дъждът, си вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
!
