7 мар. 2010 г., 19:07

Той, дъждът... 

  Поэзия » Философская
515 0 3

Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град
и нехайно блести
тъй измокрен до кости.
Ти протягаш ръце,
мой герой в любовта,
да докоснеш с длани дъжда -
този сребърен цвят,
полетял от небето.
Аз се взирам във теб
със присвити очи...
Ех, да можех сега
да съм малко дете,
да запретна пола
и нагазя във локвите.
Той, дъждът, си вали...

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??