Mar 7, 2010, 7:07 PM

Той, дъждът...

651 0 3

Той, дъждът, си вали,
нежно шушне по плочника.
Преминават трамваи,
запъхтени коли...
Плува целият град
и нехайно блести
тъй измокрен до кости.
Ти протягаш ръце,
мой герой в любовта,
да докоснеш с длани дъжда -
този сребърен цвят,
полетял от небето.
Аз се взирам във теб
със присвити очи...
Ех, да можех сега
да съм малко дете,
да запретна пола
и нагазя във локвите.
Той, дъждът, си вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...