Той е. Навсякъде, където
ме докосна при изгрев слънце,
останаха рани,
после той ги посипа със сол
и ми хареса как безсрамно
смъкна кожата ми няколко пъти,
та, когато се поглеждам,
да виждам само голата истина,
как, когато са го правили,
музите са подарили сърцата си,
за да може той да бъде полу-бог,
и когато ме срещне,
да срине основите ми като ураган
и да замине завинаги.
А аз знам, че е той. И за никъде не бягам.