30.09.2009 г., 17:15

Той е

1K 0 1

Той е. Навсякъде, където
ме докосна при изгрев слънце,
останаха рани,
после той ги посипа със сол
и ми хареса как безсрамно
смъкна кожата ми няколко пъти,
та, когато се поглеждам,
да виждам само голата истина,
как, когато са го правили,
музите са подарили сърцата си,
за да може той да бъде полу-бог,
и когато ме срещне,
да срине основите ми като ураган
и да замине завинаги.
А аз знам, че е той. И за никъде не бягам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Адриана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...