26.01.2011 г., 12:19

Той е марков

1.1K 0 3

Той е марков.

Силен. Стилен. Адидаски.

Носи Прада, Гучи, Лагерфелд

и Вюитон.

Ненавижда живота втора ръка.

Ненавижда хората втора ръка.

Той има една ръка.

Една глава,

(какви ги говоря)

едно полукълбо

и с него мисли марково:

Роше, Лоран, Версаче...

 

А якето ми

е втора ръка.

Неговата липсваща.

Тази, с която изхвърля

ежедневните си гордости

от вчера.

Маркови.

Аз съм втората глава -

удар по златната стена

на марковото его.

И дясната половина

на човечеството.

13.01.2011.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...