Колко дни теб съм чакала.
Колко сълзи за тебе съм изплакала.
Колко нощи мислех все за теб.
Колко усмивки от мене ти отне.
Не заслужаваше с теб да съм добра.
Да бъдеш ти за мен единствен на света.
Но от днес аз ти казвам “край”!
В сърцето ми за тебе място няма, знай!
Не от утре, а от днес
аз ще бъда на друг адрес.
Когато ми говориш, ще мълча,
и не ме очаквай вече пред входната врата.
Да мисля за теб – не желая!
Да плача за теб – забрави!
Щом до сега не забеляза, че те харесвах,
вратата отвън затвори и си върви!
Да страдам за теб аз не желая!
Мина твоето време, момче.
Сега е време да се усмихна
и да вървя със светещо от щастие лице.
Ако някога, някъде срещна някой като теб
и момиче друго като мене страда,
ще ú дам един съвет:
“Забрави го! Той не заслужава!”
© Мария Костадинова Всички права запазени