Той нямаше име
Той нямаше име,
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.
Студуваше зима,
бе тъмна нощта.
Дочуха се стъпки -
това бе Смъртта.
Небето бе чисто, -
с парче от Луна.
Тежеше в очакване
една тишина.
.....................
Рязко просъска остра коса!
.....................
Небето помръкна,
нощта ослепя,
бавно и тъжно
се откъсна звезда.
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.
Студуваше зима,
бе тъмна нощта.
Дочуха се стъпки -
това бе Смъртта.
Небето бе чисто, -
с парче от Луна.
Тежеше в очакване
една тишина.
.....................
Рязко просъска остра коса!
.....................
Небето помръкна,
нощта ослепя,
бавно и тъжно
се откъсна звезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Барон фон Микрофон Всички права запазени
