13 июн. 2006 г., 20:45

Той нямаше име

1.3K 0 2
Той нямаше име,
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.

Студуваше зима,
бе тъмна нощта.
Дочуха се стъпки -
това бе Смъртта.

Небето бе чисто, -
с парче от Луна.
Тежеше в очакване
една тишина.
.....................

Рязко просъска остра коса!

.....................

Небето помръкна,
нощта ослепя,
бавно и тъжно
се откъсна звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Барон фон Микрофон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми,все едно чета за изоставени деца в кофите,а как ми се искаше да е с хубав край.....Иначе Фло е права.5
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...