13 июн. 2006 г., 20:45

Той нямаше име

1.3K 0 2
Той нямаше име,
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.

Студуваше зима,
бе тъмна нощта.
Дочуха се стъпки -
това бе Смъртта.

Небето бе чисто, -
с парче от Луна.
Тежеше в очакване
една тишина.
.....................

Рязко просъска остра коса!

.....................

Небето помръкна,
нощта ослепя,
бавно и тъжно
се откъсна звезда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Барон фон Микрофон Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми,все едно чета за изоставени деца в кофите,а как ми се искаше да е с хубав край.....Иначе Фло е права.5
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...