Jun 13, 2006, 8:45 PM

Той нямаше име

Poetry

1.3K 0 2

Той нямаше име,
роден без късмет,
роден и захвърлен
в контейнер за смет.

Студуваше зима,
бе тъмна нощта.
Дочуха се стъпки -
това бе Смъртта.

Небето бе чисто, -
с парче от Луна.
Тежеше в очакване
една тишина.
.....................

Рязко просъска остра коса!

.....................

Небето помръкна,
нощта ослепя,
бавно и тъжно
се откъсна звезда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Хареса ми,все едно чета за изоставени деца в кофите,а как ми се искаше да е с хубав край.....Иначе Фло е права.5

2006-06-14T01:26:02+03:00
Moira (Мойра)

Хубаво е!

2006-06-13T22:31:23+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0