18.11.2008 г., 9:45 ч.
“Той обеща”
Искаш ли да поиграем на една игра,
казва се ”Кой е по-прецакан в любовта.”
Аз ли, която ти прости,
Ти ли, който ме рани.
Нямам представа какво искаше,
къде го търсеше, за какво се бореше,
кого обичаше?
За мен ли, аз ли бях тази от сънищата ти,
аз ли изгарях сърцето ти,
аз ли запълвах душата ти?
Мислех си, че знам отговора,
но явно пак бях в грешка,
исках да бъда отговора…
но пак се отказа, пак избяга!
Поставях се на твое място хиляди пъти,
помня, така ме помоли.
Но пак не разбрах какво е…
Грешката беше в мене.
Страх те беше, че ще си го върна, нали?
Щях ли, исках ли, пробвах ли?... Казах ти!
Не ми повярва… съсипа любовта ни.
Сега не знам вече накъде,
не знам колко да бягам, колко да се вричам
и колко да повтарям, че те обичам.
Имам чувството, че ми се подиграваш,
знам, че си объркан, но не трябва така да постъпваш.
Не съм от желязо и не мога да понеса още
да те търся в самотните нощи,
да унижаваш чувствата ми,
да изцеждаш сълзите ми…
Някой ден ще съжаляваш,
някой ден, когато вече ме няма.
На нашето място до късно ще оставаш
и ще се взираш в празната яма.
Исках да ти кажа, че те обичам, че ми липсваш.
Но с твоите мишки в главата
вече си мисля, че няма да ми повярваш.
Въпреки миналото, ти вярвах,
макар че ми казваха разни неща и
знаеш ли, постоянно си повтарях
“Той обеща!”.
С нищо не предадох доверието ти,
просто те е страх да не ти причиня същото.
Но се уморих да се доказвам и да те печеля,
явно ми е отредено само да губя…
казва се ”Кой е по-прецакан в любовта.”
Аз ли, която ти прости,
Ти ли, който ме рани.
Нямам представа какво искаше,
къде го търсеше, за какво се бореше,
кого обичаше?
За мен ли, аз ли бях тази от сънищата ти,
аз ли изгарях сърцето ти,
аз ли запълвах душата ти?
Мислех си, че знам отговора,
но явно пак бях в грешка,
исках да бъда отговора…
но пак се отказа, пак избяга!
Поставях се на твое място хиляди пъти,
помня, така ме помоли.
Но пак не разбрах какво е…
Грешката беше в мене.
Страх те беше, че ще си го върна, нали?
Щях ли, исках ли, пробвах ли?... Казах ти!
Не ми повярва… съсипа любовта ни.
Сега не знам вече накъде,
не знам колко да бягам, колко да се вричам
и колко да повтарям, че те обичам.
Имам чувството, че ми се подиграваш,
знам, че си объркан, но не трябва така да постъпваш.
Не съм от желязо и не мога да понеса още
да те търся в самотните нощи,
да унижаваш чувствата ми,
да изцеждаш сълзите ми…
Някой ден ще съжаляваш,
някой ден, когато вече ме няма.
На нашето място до късно ще оставаш
и ще се взираш в празната яма.
Исках да ти кажа, че те обичам, че ми липсваш.
Но с твоите мишки в главата
вече си мисля, че няма да ми повярваш.
Въпреки миналото, ти вярвах,
макар че ми казваха разни неща и
знаеш ли, постоянно си повтарях
“Той обеща!”.
С нищо не предадох доверието ти,
просто те е страх да не ти причиня същото.
Но се уморих да се доказвам и да те печеля,
явно ми е отредено само да губя…
© Ванеса Маринова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много е чувствено! Чак щях да се разплача докато го четях...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
В руках фотоальбом,
Забываю обо всем
Гори оно огнем
Открываю телефон,
Номер вспоминаю,
Набираю, сбрасываю, снова набираю
И сон теряя,
И килограммы
Проходят дни за днями
И ночи за ночами
В своей печали,
Зажигаю свечи,
Провожу вечер,
Мыслями о нашей встрече
Все что имею – ерунда,
Любовь не купишь никогда
Пусть денег кучи,
И кучи сучек,
Но ты же знаешь,
С ними мне не будет лучше
Опять смотрю твое фото...фото
Как жаль с тобой не я, а кто-то...
Сегодня в рэпе этом грустная нота
Моя судьба - сюжет плохого анекдота
Не моя,не со мной...
Я все б отдал чтоб вновь услышать голос твой
Ангел мой, знаю я, ты не моя...не моя...не моя...
Привет, малыш,
Я до сих пор скучаю.
Где ты и с кем ты,
Увы не знаю
Я до сих пор во снах
С тобой летаю
Вернуть нашу любовь
Мечтаю
Ты извини меня,
Я был не прав
Ты хотела любви,
Я показывал нрав
Я теперь один
И одиночества мир
Заставляет меня быть другим
Я бы жизнью,
Не думая рискнул бы
Чтобы видеть,
Твои глаза, губы
Я был глупым,
Немного грубым
Расставанье стало для меня
Трудным
Испытаньем, моего сердца,
Для тебя открыты
В мою душу дверцы,
Я опять полечу
Будь со мной
Ты мой ангел,
Ты мой покой...
Не моя, не со мной...
Я все б отдал чтоб вновь услышать голос твой
Ангел мой, знаю я, ты не моя...не моя...не моя...
Я не твоя, и некуда бежать…
Я не твоя, не смог меня ты удержать!
Я не твоя, и повторяю я:
Я не твоя, …ты не моя … не моя…
Не моя...не твоя
Не со мной...не с тобой
Я все б отдал чтоб вновь услышать голос твой...голос мой
Ангел мой...ангел твой
Знаю я...знаю я
Не моя...не твоя...не твоя.