Той я чакаше.....
Той я чакаше и тази вечер...
Потропваше нервно с крак,
но не знаеше, че е обречен
да не целува устните и пак.
Към виното с ръка посегна,
отпи си глътка и се замечта...
Отвори вратата и погледна,
там бяха пожълтелите листа.
И минути дълги така остана,
спомени раздираха сърцето.
Застана до прозореца тогава
/дори капките плачеха по него/
С пръсти бавно го докосна
и написа там името и мило,
погледна го, очи притвори,
видя той времето щастливо.
Часовете минаваха самотно.
Свещта привършваше и тя.
Загаси я... запали я отново,
запъти се към старата врата.
Той посегна, бавно я отвори,
стъпи върху мокрите листа.
Една сълза тихо се отрони...
и каза: ”Няма да се върне Тя!”
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
