Той знае
И болката и силата в мен
и дяволът и Бог с мен
Толкова е зверски тъпо
и изкушението търпи…
Като вик от Вселена
като миг обичан и ласкан
и колко вяра има
и колко обич трябва…
В тази любов ранена
да бъда ли добра?!
Суетата с презрение
да отмина и да повървя…
Или и аз като него
душата си на дявола
с безразличие да подаря
да дишам - това не мога…
Но доброто е свещена сила
и безценна светлина
И има път и има рози
бодлите ще понеса….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Дочева Всички права запазени
