И болката и силата в мен
и дяволът и Бог с мен
Толкова е зверски тъпо
и изкушението търпи…

Като вик от Вселена
като миг обичан и ласкан
и колко вяра има
и колко обич трябва…

В тази любов ранена
да бъда ли добра?!
Суетата с презрение
да отмина и да повървя…

Или и аз като него 
душата си на дявола
с безразличие да подаря
да дишам - това не мога…

Но доброто е свещена сила
и безценна светлина
И има път и има рози
бодлите ще понеса….