Feb 11, 2022, 2:26 PM

Той знае

  Poetry » Love
596 0 0

 

 

И болката и силата в мен
и дяволът и Бог с мен
Толкова е зверски тъпо
и изкушението търпи…

 

Като вик от Вселена
като миг обичан и ласкан
и колко вяра има
и колко обич трябва…

 

В тази любов ранена
да бъда ли добра?!
Суетата с презрение
да отмина и да повървя…

 

Или и аз като него 
душата си на дявола
с безразличие да подаря
да дишам - това не мога…

 

Но доброто е свещена сила
и безценна светлина
И има път и има рози
бодлите ще понеса….
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Дочева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...