26.05.2023 г., 15:39

Токата и фуга на раздялата

512 7 13

ТОКАТА И ФУГА НА РАЗДЯЛАТА

Стигнах до пределната си точка
По-нататък следва тишината.
Вярвах и обичах реципрочно –
но останахме си непознати.

Може да опитам да намразя –
във живота с всичко се привиква.
Нямам спомен някой да е казвал,
че каляската ще се превърне в тиква.

Пръстите ми страстно маршируват
с белите клавиши на душата.
Мракът крие дрипавата шуба
в крехкото зачатие на вятър.

За да спре безумният спектакъл,
нямам пръст и никакви заслуги.
Трудно е да минеш под чертата.
Аз опитах – днес е ред на други.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...