11.11.2008 г., 23:24

Толкова

997 0 0

Толкова безсънни нощи,   

     толкова много мечти,    

           и едно тъжно лице,  

                 по което се стичат сълзи. 

                    Тъгата е като затвор,  

                          обзема те изцяло, 

                              опитваш се да я избегнеш,  

                                   но пак напразно. 

                                           В абсурден мрак,   

                                                тупти безпомощно сърце 

                                                     копнеещо за прошка,  

                                                           като изоставено дете.  

                                                                Толкова е гаден животът, 

                                                                       колкото са грешките в него. 

                                                                          Толкова мога да напиша, 

                                                                             че толкова много ме боли.                                                                                                                                                                                                                                                                                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Петков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...