Толкова близо, толкова далеч
Когато си далеч от мен
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър,
на звездните корали си косата.
А аз към теб съм тайно устремен.
Мечтая те единствено тогава.
По-скъпа си от всяко нещо в този свят.
И обезсмисляш мислите за слава...
Когато си до мен
и знам, че цялата си моя,
аз искам да избягам някъде далеч.
Да стана лъч, преминал през безброя,
за да достигна антисветове.
Галактики от антиазове.
И нещо чуждо, властно,
духът ми към безкрайното зове
и с твоята любов му става мигом тясно.
Той рее се над бездна вън от теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
