Толкова близо, толкова далеч
Когато си далеч от мен
отекваш в катедралата на спомена.
Но в този миг
по-близка си от всичко на Земята.
Вълшебна музика на слънчевия вятър,
на звездните корали си косата.
А аз към теб съм тайно устремен.
Мечтая те единствено тогава.
По-скъпа си от всяко нещо в този свят.
И обезсмисляш мислите за слава...
Когато си до мен
и знам, че цялата си моя,
аз искам да избягам някъде далеч.
Да стана лъч, преминал през безброя,
за да достигна антисветове.
Галактики от антиазове.
И нещо чуждо, властно,
духът ми към безкрайното зове
и с твоята любов му става мигом тясно.
Той рее се над бездна вън от теб!
© Младен Мисана All rights reserved.
