Толкова дълго
ТОЛКОВА ДЪЛГО
Толкова дълго беше във мен,
че вече дори не те забелязвах,
но знаех, че скрил съм те някъде там
навътре - дълбоко, дълбоко в сърцето.
Носих те дълго и ревностно пазих те
по пътя житейски, затрупан с проблеми
и само вечер, оставайки сам,
шепнейки тихо говорех със тебе.
Къде си? С кого си? Не исках да знам -
исках само да бъдеш щастлива,
а моето щастие беше насън,
само там, където с теб бяхме двама.
Прилежно сезони носихте в мен,
а липсата ти наяве така ми тежеше,
очаквайки онзи единствен ден
в годината, в който чувах гласа ти.
Толкова дълго беше във мен...
и колко ли дълго още ще бъдеш?
Навярно когато сърцето ми спре,
ти пак ще останеш да живееш във него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени
