30 mar 2012, 10:16

Толкова дълго 

  Poesía » De amor
1209 0 9

ТОЛКОВА ДЪЛГО

 

 

Толкова дълго беше във мен,

че вече дори не те забелязвах,

но знаех, че скрил съм те някъде там

навътре - дълбоко, дълбоко в сърцето.

 


Носих те дълго и ревностно пазих те

по пътя житейски, затрупан с проблеми

и само вечер, оставайки сам,

шепнейки тихо говорех със тебе.

 


Къде си? С кого си? Не исках да знам -

исках само да бъдеш щастлива,

а моето щастие беше насън,

само там, където с теб бяхме двама.

 


Прилежно сезони носихте в мен,

а липсата ти наяве така ми тежеше,

очаквайки онзи единствен ден

в годината, в който чувах гласа ти.



Толкова дълго беше във мен...

и колко ли дълго още ще бъдеш?

Навярно когато сърцето ми спре,

ти пак ще останеш да живееш във него.

© Наско Енев - РИМПО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??