Толкова дълго
ТОЛКОВА ДЪЛГО
Толкова дълго беше във мен,
че вече дори не те забелязвах,
но знаех, че скрил съм те някъде там
навътре - дълбоко, дълбоко в сърцето.
Носих те дълго и ревностно пазих те
по пътя житейски, затрупан с проблеми
и само вечер, оставайки сам,
шепнейки тихо говорех със тебе.
Къде си? С кого си? Не исках да знам -
исках само да бъдеш щастлива,
а моето щастие беше насън,
само там, където с теб бяхме двама.
Прилежно сезони носихте в мен,
а липсата ти наяве така ми тежеше,
очаквайки онзи единствен ден
в годината, в който чувах гласа ти.
Толкова дълго беше във мен...
и колко ли дълго още ще бъдеш?
Навярно когато сърцето ми спре,
ти пак ще останеш да живееш във него.
© Наско Енев - РИМПО All rights reserved.
