Толкова е хубаво, нека продължи
Толкова е хубаво, нека продължи
Потапям се в наситено зелено,
докосваш ме, изгаряш със ръце.
Кръвта изпълва вени - уморени,
готова съм. Готова за нови светове!
Там - в див танц пръстите се вплитат.
Безразсъден поглед - кожата дере.
Отекват по етажите конски копита,
ГАЛОПИРАТ и спират в мойто сърце.
ЕКСПЛОЗИЯ - разлива се по вените,
ЗЕМЯТА - люлее се, мърка, ръмжи,
неточни, неясни, излишни са думите...
Толкова е хубаво, нека продължи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
