Oct 19, 2007, 3:17 PM

Толкова е хубаво, нека продължи

  Poetry
691 0 3


Толкова е хубаво, нека продължи





Потапям се в наситено зелено,
докосваш ме, изгаряш със ръце.
Кръвта изпълва вени - уморени,
готова съм. Готова за нови светове!


Там - в див танц пръстите се вплитат.
Безразсъден поглед - кожата дере.
Отекват по етажите конски копита,
ГАЛОПИРАТ и спират в мойто сърце.


ЕКСПЛОЗИЯ - разлива се по вените,
ЗЕМЯТА - люлее се, мърка, ръмжи,
неточни, неясни, излишни са думите...


Толкова е хубаво, нека продължи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...