Боже, толкова е хубава!
Само че е чужда.
Но е единствената, на която
звъниш когато имаш нужда.
Карате се доста често.
И я мразиш, и обичаш.
Но, уви, не е уместно.
И крещиш, и я отричаш.
Ще я гледаш отдалече,
ще стоиш и ще бленуваш.
Тази дама не е твоя вече.
Някой друг ще я целува.
Ще е безсъние, ще я сънуваш.
Ще е слънце, ще е дъжд.
И до болка ще ревнуваш,
че си изгубилия мъж.
Ще ти липсва, но тогава,
когато няма кой да те събужда.
Боже, толкова е хубава,
но е вече чужда!
© Рали Всички права запазени