28.05.2013 г., 12:31

Толкова много е лято!

980 0 12

В тъмносиньо ръми тишината
и попива среднощни ухания.
Лято. Толкова много е лято -
можеш даже с ръка да го хванеш.

По первазите лунна позлата
ниже котешки стъпки мънистено.
Лято. Толкова много е лято,
че си влюбен дори без да искаш.

По зелената гръд на тревата
тънка песен бродират щурците.
Лято. Толкова много е лято,
че осъмваш със него в очите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Толкова много...
  • Така е, Кадир, приятно ми е, че успях да те докосна с моето лятно усещане
  • Благодаря ви и аз, Ивон, Елена, Валентин!
  • Нека това лятно настроение винаги да ти бъде в очите!Благодаря,Христина!
  • Здравей, Валентин! Да се разсърдя някому затова, че си е позволил да критикува мен/чакай, ще използвам още по-силна дума - дръзнал, понеже е по-забавно /, е невъзможно. Напротив - аз съм човек, който по-скоро би се възползвал от една критика, ако реша, че има смисъл от нея, разбира се. Твоята я разбирам напълно, но пък искам и ти да разбереш, че това стихотворение е само едно от всичките летни, които съм писала, и е просто едно уловено настроение. Което, разбира се, може спокойно да не импонира с твоето, в което няма нищо лошо.
    Така че - Валентин, това е част от моето лято, която просто искам да споделя. Няма място за сръдни, има място само за хубаво настроение и усмивки

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...