Толкова неща
Част от мен се бори с тъгата,
разпиляна като сребърни звезди.
Да, целунах тихичко съдбата,
прегърнах я приятелски дори.
Усмихвам се, а всъщност плача,
въздухът ме дави с хладен дъх,
ще преборя ли в мене здрача,
родил в зениците ми черен мъх.
Искам толкова неща да кажа,
да крещя: „Обичам те, животе!”,
но потъваше гласът ми в паважа,
за този свят не бях подготвен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Георгиев Всички права запазени
поздравявам те за хубавото стихотворение!
