Толкова неща

Poetry

1.1K 0 5

Част от мен се бори с тъгата,

разпиляна като сребърни звезди.

Да, целунах тихичко съдбата,

прегърнах я приятелски дори.

Усмихвам се, а всъщност плача,

въздухът ме дави с хладен дъх,

ще преборя ли в мене здрача,

родил в зениците ми черен мъх.

Искам толкова неща да кажа,

да крещя: „Обичам те, животе!”,

но потъваше гласът ми в паважа,

за този свят не бях подготвен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

толкова неща...и потънал стих в тъга...
много хубав стих...макар и тъжен.

2009-02-23T00:07:40+02:00
locaaa_f (Биляна)

често пъти не сме подготвени..но това ни прави по-силни поздравявам те за хубавото стихотворение!

2009-02-20T14:11:45+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздравления, Жоре!
поща

2009-02-20T09:14:09+02:00
portos (Христофор Тодоров)

Много е истинско и хубаво, поздрави и все така .

2009-02-19T22:37:24+02:00
doreto66 (Дора Павлова)

поздравления, Гоше!

п.п. "въздухЪТ ме дави..."

2009-02-19T19:59:39+02:00