Гошето1 (Георги Георгиев)
82 379
Feb 19, 2009, 7:30 PM

Толкова неща 

  Poetry
782 0 5

Част от мен се бори с тъгата,

разпиляна като сребърни звезди.

Да, целунах тихичко съдбата,

прегърнах я приятелски дори.

 

Усмихвам се, а всъщност плача,

въздухът ме дави с хладен дъх,

ще преборя ли в мене здрача,

родил в зениците ми черен мъх.

 

Искам толкова неща да кажа,

да крещя: „Обичам те, животе!”,

но потъваше гласът ми в паважа,

за този свят не бях подготвен.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??