Т О Л К О В А С И Б Л И З О...

Толкова си близо, а си тъй далечен,

във времето преплел душа и чар.

Изстрадано красив, но истински обречен

да носиш в длани приказно любовен дар.

Към спомена възвръщам се с надежда

да пия с шепи от извор на страстта.

Мечтаната надежда ме отвежда

да чезне мойто бъдеще във самота.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.