Толкова те търся, светлина...
Денем, нощем в цветната градина.
Не... не искам аз да съм сама...
Колко лесно младостта отмина!
Не, не искам тихо да ръми
Болката на нашето признание,
Че загубили сме ценни дни
И сега пак търсим разкаяние.
Толкова те търся светлина...
Но къде ли си се скрила?
Пролет, лято, есен, мир, война...
а в душата тегне тъмна сила.
Да наясно съм със този факт:
Знам че ти в него си и в мене...
Гледаш ни облечена в цвят
Чакаш ни... да дойдем ний при тебе.
© Боряна Енева Всички права запазени
Поздрав и усмивка.