18.11.2006 г., 13:11

Толкова те търся..

1.4K 0 2

Толкова те търся, светлина...

Денем, нощем в цветната градина.

Не... не искам аз да съм сама...

Колко лесно младостта отмина!

 

Не, не искам тихо да ръми

Болката на нашето признание,

Че загубили сме ценни дни

И сега пак търсим разкаяние.

 

Толкова те търся светлина...

Но къде ли си се скрила?

Пролет, лято, есен, мир, война...

а в душата тегне тъмна сила.

 

Да наясно съм със този факт:

Знам че ти в него си и в мене...

Гледаш ни облечена в цвят

Чакаш ни... да дойдем ний при тебе.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...